Да се отграмотим!
Убеден съм, че е много готино да си неграмотен в наши дни. Като малък можеш да се възползваш напълно от приятните мигове на детството – да се катериш по дърветата, да биеш другите деца и да им крадеш играчките. После, в една по-зряла възраст, можеш да събереш житейски опит, несравним с този на връстниците ти, които мухлясват в клас или на лекции – колко коли могат да се разбият, колко чанти могат да се издърпат, колко чужди булки могат да се пощипнат и колко ченета могат да бъдат счупени за това време, замислете се само... Пък нека не знаеш да четеш – то така или иначе средностатистическият българин вярва единствено на телевизора си, а там буквичките не са задължителни. Добрите хора на екрана ти обясняват в какъв сигурен свят живееш, а след рекламите има лайф от поредното реалити или пък някой турски сериал – за лекичко отпускане заедно с третата ракия.
Наистина,
третата ракия е крайният резултат у нас
без значение дали си неграмотен, или си с три висши. Кофтито за знаещите ни сънародници е, че мислят прекалено много за разни абстрактни работи и не знаят как да бият шамари. Поради тази причина и обикновено ракията им е малко повече шльокавица в сравнение с питието на илитератите.
Природата има нещо, което се нарича „естествен подбор” и най-просто казано означава, че следващите поколения трябва да имат белезите на по-адаптивните към ситуацията индивиди. Това в нашия случай означава, че следващите поколения задължително трябва да НЕ четат, а би било добре и почти да не мислят. За какво им е – нали си имаме цяла каста от Големи Братя, които се редуват на всеки 4 години да ни демонстрират колко много милеят за благото ни? Няма да им изземаме функциите, я!
Радващо е, че сегашните управляващи
действат с присъщия си милиционерски размах
и в борбата за тотално затъпяване на нацията. Не само че не спряха медийния монопол на разни сенчести групировки с тлъсти шефове, но даже натискът над всички останали се засили. Днес говорим за нов медиен закон, вдъхновен от тези, които би трябвало да паднат под ударите му. Всъщност, не, не си говорим за това, нито за тънкото желание да се регулират онлайн медиите и да се търси отговорност на блогърите за мненията им (колкото и Искра Фидосова да твърди, че нещо не сме я разбрали). Днес по телевизията гледаме поредните полицейски екшъни, задочни политически раздумки и... операция „Читанките”.
Атаката на ГДБОП срещу chitanka.info е нещо много интересно – тя е може би най-доброто доказателство за това какви са интересите на овластените хора у нас и доколко те съвпадат с нашите лични.
„Читанка”-та беше един некомерсиален сайт
даващ достъп до огромно количество заглавия, при това в удобна за четене форма. Чрез него хиляди хора са харесали едно или друго заглавие и са си го потърсили на хартия, защото физическият носител си остава най-удобното място за среща на читател и писател.
Това, обаче, е твърде неприятно за издателите, които явно очакват, че с една хубава корица и една безсмислена анотация ще са в състояние да прилъжат всеки да даде по 10 лв. за поредния написан на конвейер „шедьовър”. Повече от ясно е, че “try before you buy” не е добър пазарен принцип, когато продаваш боклуци. В резултат дебелите връзки на ВАЦ (които са основни фигури в издателския бизнес)
пратиха полиция при администраторите на сайта
а интелектуалните бачкатори от замиращите им ежедневни издания сътвориха агитматериали като този ТУК. За съжаление, вече не сме 1995г. и трудно може да се излъже цялото общество, че черното е бяло. Дебелите думи и изрази като „престъпна група”, „тартор”, „укритие” и подобни се опитват да прикрият явната несъстоятелност на цялата акция, но даже в коментарите е пределно ясно колко е сполучливо. Вероятно същата целият опит на ВАЦ да вдигнат тиража на книгите си ще се увенчае с минимален успех, но на висока цена – без chitanka.info доста хора просто няма да имат възможност да се докоснат до една или друга прекрасна книга.
Впрочем, някак смешно е
вестниците, унищожили книжовния български език
сега да плачат за културата и творците, които били така ужасно ощетени от един сайт, който просто даваше възможност на читателите да оценят чуждия труд преди да са си дали парите за него. Сериозна тема за размисъл е защо компетентните органи така бързо свалиха незаконните книги, а бълващото опасна простотия реалити беше осъдено с половин уста и оставено да приключи триумфално. Май някой отгоре си харесва повече по-неграмотната част от населението, не мислите ли?
P.P.S. В ТОЗИ ТОРЕНТ има пълен бекъп на chitanka.info от 24.05.2010г. С негова помощ вече има нова версия на сайта, помещаваща се на любопитния адрес chitanka.gdbop.com/
P.P.P.S. А ето и едно интересно ЧЕТИВО от блога на Григор Гачев.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Име: Явор
